Хаос

Как животът постепенно се промени... Колко много хора минаха през него и си отидоха, оставяйки по нещо от себе си и после нищо вече не беше същото.
И все пак всеки ден ни носи по нещо ново - било то хубаво или не. Идеята е в нашите възприятия спрямо него. А после, разбира се, остава въпросът дали си е заслужавало...
Промяната не е лошо нещо, но не всеки може да се пребори със себе си, за да допусне да бъде изпълнен от нея. Винаги съществува онзи така непримирим страх, че нещата ще се объркат, че удобството ще си отиде, че ще си самотен... И все повече се отдръпваш от хората до такава степен, че накрая оставаш не само самотен, ами и сам. Чудиш се защо е така, без да си даваш сметка (до едно време), че всичко идва от теб самия и страдаш ли, страдаш. Обвиняваш всичко и всички, но това не променя фактите. Идва времето на безразличието, бездействието, умората от всяко едно нещо... А след това си задаваш въпроса "Защо изобщо да се боря, след като нещата изцяло са погубени и няма шанс за мен?", и продължаваш да затъваш...

Secretary

Преди около 2-3 седмици изгледах този филм и все още ме кара поне веднъж дневно да се сещам за него. Малко филми са успяли да ме карат да се чувствам по този начин. Начин, който дори не мога да определя и наименувам. Определено побърках всички около мен с възхищението си от филма. :D

Ето едно кратичко резюме, което успях да намеря на български и което ще допълня с моя коментар след това :

Млада жена, наскоро напуснала психиатрична клиника, започва работа като секретарка на проспериращ адвокат. С времето тяхната работодател-служител връзка се превръща в сексуална садо-мазохистична такава.

На пръв поглед не изглежда толкова интригуващо, нали? Поне аз така си казах като го видях. От известно време съм спряла да гледам каквото и да е било различно от комедии, тъй като всичко останало ме натоварва прекалено много психически напоследък. Забелязах, че филмът е отличен в жанр Комедия, Драма, Романтичен и реших да видя за какво става дума без изобщо да имам някакви добри очаквания. Единственото хубаво нещо първоначално беше, че в списъка с актьорите беше и Джеймс Спейдър. Бях го гледала в два филма преди това – Wolf и Sex, Lies and Videotape. След Secretary вече се нарежда сред един от любимите ми актьори. :D
В общи линии ако се пропусне частта със садо-мазохистичната историйка, филмът щеше да си е една обикновена американска боза. Ще цитирам за пореден път едно мнение на потребител в Интернет, което много ми хареса и което напълно споделям :

Можете да видите любовта в едно по-нестандартно превъплъщение. Кой е казал, че тя трябва да е непременно изпълнена с нежност?! Ще се наложи донякъде да се абстрахирате от собствената си сексуалност, за да възприемете чистата любов, за която става въпрос във филма.

Честно казано по-зашеметяващ сюжет досега не бях срещала. Или аз тотално съм изтрещяла и извратена, или наистина филмчето е много интересно и стойностно! В краен случай – и двете! :D :D :D
Ако има гледали го, ще се радвам да си спретнем една малка дискусийка. :D
А за да се уверите (въпреки че няма нужда, тъй като си ме знаете), че не съм в час, само ще спомена, че до вчера издирвах един филм, пак с този актьор, и сега съм супер-хипер-мега доволна, че най-накрая го открих, тъй като почти никъде го няма, смятам да преведа и субтитрите, a ако накрая ми хареса, ще пльосна едно кратичко ревю и за него. :]
Надявам се с всичките тези хаотични мисли да съм привлякла вниманието ви и да съм успяла да ви “провокирам” да си дръпнете филмчето и да го гледате, a след това, разбира се, да споделите с мен и мнението си. ;]

Деса Поетеса

Поредният проблясък...

С каквито се събереш - с такива се събираш...

Не сме ангели 1, 2, 3

От много време си мисля да направя нещо като скромно представяне на тази страхотна поредица. Mi nismo andjeli. Дано на всеки му хареса така, както на мен ми хареса :) .

Не сме ангели 1 беше първият сръбски филм, който гледах. Първоначално като че ли не успях да го схвана като хората... но в момента го отдавам на това, че явно търсех прекалено много смисъл :D . А врътката си остава само една - остави се по течението и се наслади!
Историята е следната:
Ангел (Урош Джурич) и дявол(любимецът ми - Сърджан Тодорович) се борят за надмощие в душата на видния белградски плейбой Никола (Никола Койо) и се опитват да направляват действията му. Когато Марина открива, че е бременна, заедно с най-добрата си приятелка (любимката ми - Бранка Катич) измисля цяла серия невъзможни планове как да привлече вниманието на Никола, а после и да спечели сърцето му.
Режисьорът Драгоевич е забавно циничен в разправянето на небивалици за това как бременното момиче успява да завлече до олтара заклетия ерген Никола, който дори не помни да е бил с нея. И макар че, почти нелогично, накрая Никола зарязва момичетата, купоните, наркотиците и пиячката, за да се отдаде на бащинството, тази история ще ви развесели.
Това резюме ми се стори най-добро, макар да го пооправих тук-там, та затова пейстнах директно него. Самият сюжет не е кой знае какво, но пък актьорската игра е страхотна. Толкова пъти съм го гледала този филм не е истина просто. В него участват няколко от най-любимите ми сръбски актьори.

Не сме ангели 2 :
Когато го гледах за първи път хич не ми хареса, но тук вече го отдавам на това, че любимата ми актриса я нямаше - Бранка Катич. Вече като го гледах за втори път адски много му се накефих.
Няма да търся резюме, а с две думи ще кажа за какво става въпрос :
Минали са 15 години, Никола и Марина имат дъщеря. Но хлапаците, които постоянно започват да се интересуват от дъщеря му страшно много изнервят вече позастарелия плейбой Никола. Започва едно лудо преследване с цел да се премахнат тези пъпчасали тийнейджъри от прескъпото му момиче.
Филмчето също не е лошо, но определено към края затъпява... :/

Не сме ангели 3 - Рокендролът отвръща на удара:
Тук определено противниците на турбофолка и подобните ритми ще се накефят. По времето на комунизма рокендрол-талант (Дориян) продава душата си на дявола, за да е известен и богат, но 20 години по-късно той е принуден да свири и изпълнява турбофолк, за да може да продължава да е богат и известен, тъй като в Сърбия само това се слуша вече. От друга страна група тийнейджъри са направили своя група, свирейки рокендрол и пънк. Мечтата на вокалиста (Марко) е да комерсиализира стила, който той и бандата му изпълняват, както и да станат известни. Получава се комичната ситуация, когато Дориян решава, че не иска повече да изпълнява тази музика, а иска да се завърне към стария си начин на живот. Тогава Дяволът и Ангелът са изправени пред задачата да измислят решение, което да удовлетворява и двете страни...
Третата част не е пряко свързана с предишните две. Но пък за сметка на това също води класациите :]
Честно казано - като гледам 3 част, все повече се убеждавам, че това не е реалността само в Сърбия, ами и в България. Добре, че са останали хора, които не слушат само тази противна музика, ами се спират и на нещо по-стойностно :)
Надявам се да съм запалила поне частица интерес у вас, ако имате време и желание, задължително погледнете тези три филма. Аз не съжалявам, че съм го направила.
А, още едно нещо - тъй като според мен малко от преводите струват, гледайте филмите с по-усилен звук, най-малкото ще се накефите на звучните сръбски псувни :D ! ХаХ!